Рим. 2022г.

Рим. 2022г.
– Без захар. Благодаря!
Хвана чашата с две ръце и вдъхна аромата. Напомняше ѝ детство – онова толкова далечно и ароматно късче време… Отвори очи и се усмихна. Винаги беше харесвала този плътен вкус и наситен аромат. Винаги? Отново се усмихна. Как се размиваше значението на тази дума сега! Всичко беше започнало преди 4 години земно време. А всъщност – всъщност, времето, което беше изминало беше трудно измеримо според земните стандарти. Да, беше Различна. Владетелка на времето и пространството. Беше единствената, която достигаше до най-тънките нишки на пространството и владееше до съвършенство времевите линии. Знаеше, че Корпусът се страхува от нея. Изненадващо за всички беше това, че въпреки че беше Изгубена, възвърна способностите си за изключително кратко време и успя да ги усъвършенства, така че дори най-старите трябваше да търсят помощта й. Като че ли всичко ѝ помагаше.
Помнеше коя е била.
Помнеше кои са били… Странно как и двамата бяха попаднали в това пространство време и как бяха успели да се срещнат, преди да разберат кои са всъщност. Елул! Любовта й.
Помнеше Последната битка…
Огледа се наоколо. Кокетното малко кафене беше пълно предимно с млади хора. Бърбореха. Смееха се. Имаше една влюбена двойка, която не забелязваше света около тях. Възрастен господин четеше вестник. Групичка момичета обсъждаха нещо и се заливаха от смях.
Загледа се през прозореца. Шарената група туристи с карти и раници. Местните, отиващи на работа. Дамата, работеща в отсрещното магазинче за цветя.
Животът на малката планета Земя.
Потопи се в тази атмосфера. Сля се с вибрациите на този свят и очите й засияха.
След 1 час земно време имаше среща с Елул в малка църква в едно затънтено селце в покрайнините на Флоренция, където щеше да ѝ покаже какво е открил за звездната карта и връзката ѝ със Земята.
Реши да се поразходи.
Тъкмо плащаше сметката, когато го усети. Той! Тук? Различният, за когото ги беше изпратил Корпусът. Когото издирваха толкова време. Този, когото очакваха на Аелия. Появи се иззад ъгъла на съседната пряка и вървеше към нея сякаш не се страхува. Той наистина не се страхуваше. Усещаше решимостта му. Водеше едно дете за ръка. Влезе в кафенето, седна на стола срещу нея, гушна детето и каза:
– Помогнете ни! Моля!
В гласът му нямаше и нотка на молба. Но не беше и заповед. Искаше помощ от човека, който е пратен да го залови…
Въздухът зад нея затрептя и се появи Елул. Сложи ръка на рамото ѝ:
– Трябва да вървим!
Кимна на мъжа и му даде знак да ги последва.
Четиримата се разтопиха във въздуха.
За секунда възрастният мъж остана загледан в мястото, което бяха. Сгъна вестника и ги последва…

How hard is it to be a woman…

Author: CASSANDRA CALIN – Comics, art and good times
Tumblr: http://c-cassandra.tumblr.com/
Facebook: C. Cassandra
Instagram: https://www.instagram.com/cassandracalin/

oh well…

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Снимка, публикувана от C. Cassandra (@cassandracalin) на

Аелия

За пореден път провери вероятностните линии в това пространство-време. Вероятност 0.000141%. Усмихна се. Знаеше какво ще се случи, ако тези събития настъпят, но въпреки това не се страхуваше. Вярваше му.
След 23 аелийски секунди щеше да влезе през енергийното поле, което служеше за врата.
– Здравей!
– Здравей, любов моя! Няма новини от Корпуса, нали?
Не спираше да се изненадва от екстразензорните й възприятия за всичко.
– Не. Нито новини, нито присъствие на други Изгубени. Не разбирам защо сме изпратени тук!
– Трябва да има причина. Възможно е някой Изгубен да се появи скоро.
Двамата се умълчаха и се загледаха през прозрачните стени в приказната картина навън.
Аелия беше красива зелена планета. От много отдавна тук се използваше само чиста енергия, което пък от своя страна беше допринесло за възхитителния пейзаж наоколо. Накъдето и да погледнеш се виждаха зелени поля и гори, кристално чисти реки, езера и морета. Диви животни и хора съжителстваха в безупречна хармония. Къщите на местните се открояваха сред тази гледка, но бяха направени така, че по никакъв начин да не пречат на животните и растенията наоколо. Бяха феерични, в разнообразни форми, зависещи от ландшафта в околността. Въпреки че не изхлеждаше така, това беше най-високо технологичната планета, на която се бяха появявали до момента. А самите аелийци бяха едни от най-мъдрите, осъзнати и духовни хора. Интересно пространство-време. Съвършено.
И на двамата им харесваше тук. Но неизвестността, защо Корпусът ги изпрати тук с единственото указание да чакат, не им позволяваше да се отпуснат и да се наслаждават на райското място, на което бяха попаднали.
– Минаха няколко ияра. Какво ще кажеш да попътуваме малко из планетата? Вероятността да разберем нещо повече е доста голяма.
Елул я погледна. Знаеше че е почувствала нещо. Обичаше тези говорещи очи, в които целия свят се отразяваше. Обичаше тази жена и беше готов да я последва навсякъде.
– Трябват ми няколко дни да довърша нещо с Арат по изследователския проект върху старата звездна карта и след това заминаваме. Даже още сега ще отида да му кажа.
– Забавляваш се с тази работа, нали?
– Има нещо в тази карта, което съм виждал някога, някъде, но не помня къде и кога. Най-важното е че съм го разбирал и тези откъслечни спомени не ми дават мира. А самото й присъствие тук също си е една загадка.
– Обичам те! Поздрави Арат и Елой от мен. Аз ще се видя с Теяс и след това ще се присъединя към вас, за да довърша моята част.
– Обичам те! До после!
– До после!