Ти не ми каза, но аз знам…

Вече знам. Или винаги съм знаела? Егоистично е, нали? А, това е толкова неспецифично за мен! Може би се променям. Може би съм се променила. Може би ще се променя. Знае ли човек? Аз знам! А, ти? Ти. Не ме чу. Нали? Толкова дълго време. Не ме разбра. Нали? Дори не се опита. Не спря.…

Но не знам за какво

За какво да пиша? За мен? За теб? За нас? За всичко? Добре. Ще пиша за усещания. Знаеш ли, че мечтите могат да се усетят? Усещаш ли как снегът навън вали? Усещаш ли топлината на стаята? Усещаш ли допира на топлата ми кожа до теб? Студените ми крака? Усещаш ли как една снежинка докосва друга…

Пише ми се

Пише ми се. Не знам защо. Може би защото от известно време мълчаливото ми пресъздаване/отразяване на света и себеизразяването ми е възпрепятствано поради технически проблем. Проблем. Технически. С изразяването. На себе си. Харесвам игрите на думи. А, ти? Харесва ми, че една единствена дума може да има толкова силно послание. Може да ти донесе живот.…