Кой? Аз? Няма такова нещо…
Не съм виновна! Как може да ме обвиняваш в такива неща? Не! Това не е вярно! Аз не съм виновна за нищо! За абсолютно нищо!
Еее, добре де, добре. Излъгах малко. Ма, съвсем мъничко. Искаш от мен да си призная? Добре! Ще си призная. Такааа.
Оф! Виновна съм за земетресенията, ураганите, цунамитата, изригването на вулканите. И за глобалното затопляне май съм виновна. Виновна съм и че грее слънце, когато съм щастлива. Или че вали проливен дъжд, когато съм тъжна. Като се замисля май съм виновна за всичко, но не и затова, в което ме обвиняваш. Ааа, да! Виновна съм и за още нещо. Виновна съм, че не можеш да спреш да мислиш за мен. Виновна съм затова, че не можеш да ме забравиш…
Аз ли? Коя съм аз ли? Аз съм жената, която открадна частица от душата ти. Ще я пазя. Когато загубиш своята – ела при мен. Ще ти върна душата. Ще върна теб.
Е, добре де сега, дори да съм виновна няма ли да ми простиш?