Във фонда на Градския исторически музей в Петрич се съхранява един изключително ценен документ. Това е докладът на анкетната комисия, назначена от Съвета на народите да разследва българо – гръцкия пограничен инцидент, станал на 19 октомври 1925 г. при Демир – Капия в Беласица планина и влязал в историята с названието Петрички инцидент.
Докладът е редактиран в Белград и носи датата 28 ноември 1925 година. Анкетната комисия връчва по един екземпляр на външните министерства в София и Атина.
Българското Външно министерство изпраща препис от доклада в Петрич. Докладът е даден за съхранение в казармата. По същото време ковчежник в петричката казарма е Златко Радев от село Дрен, Радомирско.Години по – късно, когато Златко Радев напуска казармата, той взима документа с себе си и го съхранява в личния си архив. След неговата смърт през 1981 г. синът му Живко Златков предава документа в музея. Така че на фамилия Радеви, на Златко Радев, който запазва документа да не се затрие по казармените шкафове,на Живко Златков – обществено отговорна личност, се дължи музеят в Петрич днес да разполага с този ценен документ.
От доклада научаваме, че на 19 октомври 1925 година, в района на граничния пост №1 при Демир – Капия, наши граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият граничар – часовой влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп,нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор. Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо – гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър – председателя Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.
Бойните действия се простират на един фронт от 40 км. От пост №1 при Демир – Капия до пост №15 при Лехово. Гърците успяват да навлязат на 8 км на българска територия и да завземат селата Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня и Петрово оттатък река Струма, а отсам – селата Тополница и Картечино (дн. Дрангово).Къщите са ограбени, добитъкът – отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, къщите – опожарени Американският кореспондент Маркъм изпраща следната телеграма до софийския вестник „Слово“: „Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства на гръцката вандалщина и разбойничество. В с.Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16 – годишно момче, което е зверски заклано с брадва“.
На 22 октомври сутринта започва офанзива за превземането и на град Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп гара Петрич и селата Митиново и Ръждак. По – голямата част от населението – жени, деца и старци – е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. Доброволци – милиционери, снабдени с оръжие от пограничното поделение, и четите на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и не допускат гърците да влязат в града. В същия ден с заповед на военния министър Иван Вълков към Петрич се насочва редовна българска войска. Тя заема позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Въпреки бойната си готовност българската войска не взима участие в боевете. Такова е нареждането на военния министър, който вече е сезирал Обществото на народите, а оттам Гърция и България са предупредени незабавно да прекратят бойните действия – неподчинилите се ще бъдат най – строго санкционирани. Съветът на ОН изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, намиращи се в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията. На 29 октомври Гърция изтегля своите войски, които оставят след себе си опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, съсипана и разпиляна току що прибраната есенна селскостопанска реколта.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства.
След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Х.Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. “ Ние вярваме – се казва в доклада, – че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия“.
ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиони лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.
От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 г. Парите свършва, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. На следващата 1930 г. общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ – денят, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град.
На 31 октомври 1937 година, по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит и първият исторически паметник в града – паметникът „Загинали за родината“.Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците през 1925 години, влязъл в историята под името „Петрички инцидент“.
А дните от 19 до 29 октомври остават в историята на Петричкия край като пример за това, как жителите на Петричко като един се изправят срещу чуждия нашественик, за да докажат още веднъж своята готовност за саможертва в защита на род и Родина.
Текстът е взет от книгата на Димитрина Бъчварова „Петрич през вековете“.
