Рим. 2022г.

Рим. 2022г. – Без захар. Благодаря! Хвана чашата с две ръце и вдъхна аромата. Напомняше ѝ детство – онова толкова далечно и ароматно късче време… Отвори очи и се усмихна. Винаги беше харесвала този плътен вкус и наситен аромат. Винаги? Отново се усмихна. Как се размиваше значението на тази дума сега! Всичко беше започнало преди…

Залез над язовир "Кърджали"

Аелия

За пореден път провери вероятностните линии в това пространство-време. Вероятност 0.000141%. Усмихна се. Знаеше какво ще се случи, ако тези събития настъпят, но въпреки това не се страхуваше. Вярваше му. След 23 аелийски секунди щеше да влезе през енергийното поле, което служеше за врата. – Здравей! – Здравей, любов моя! Няма новини от Корпуса, нали?…

Бъди до мене. Или срещу мене

„Законите на Юга са свещени – или вълнения, или покой.“ ♥ Евтим Евтимов Остави ме! Остави ме да ти разкажа! Как раят се превръща в ад. Замълчи и слушай! Слушай! Животът ти е ценен. Знам! Слушай… Нека поговорим за покоя… За тишината, която режеш с нож. За застиналия тежък въздух. За безлюдния пейзаж. За замръзналото…

Кристали

Забавляваш се с кристалчетата по миглите ми. Играеш си като ги поставяш навсякъде. По коремчето ми, гърба ми, в косата. Обсипваш ме с безценни солени диаманти. Смееш се докато го правиш. А този смях е толкова мой. Оглеждам се в синьо-зеления безкрай. Виждам себе си. И се усмихвам. Харесва ти да ме целуваш. Целувките ти……

Кафе

Трябва да е ароматно. И диво. Наелектризиращо… Трябва да е силно. И изпепеляващо. Изпълващo… Трябва да е запомнящо се. И страстно. Осезаемо… Трябва да е оставащо. И нежно. Прегръщащо… Трябва да е… ПП. Кафе ли? Ах, даa! Кафе… Eла! Ще ти покажа какво значи хубаво кафе…

Не мога да повярвам

Или не искам… Страх! Всичко е пропито от страх. Накъдето и да се обърнеш се усеща тягостната миризма на страха. Страхът е движещата сила в този свят. Не любовта, не вярата, не добротата. Страхът! Защо??? Кажи ми защо? „Не ти казах истината, защото – не знам как ще реагираш.“ – допълвай… Можеш нали? „Не отидох…

Дъжд

Озон. Миризмата на мокра земя. Напрежението във въздуха. И лекотата, с която душата ти се плъзва към мен. Спокойствието. Студените чаршафи. Топлината на тялото ми. И нежността, с която студеният въздух гали кожата ти. Целувките. Ръцете ти. Дъхът ми. И пътят, по който две тела стават едно. Аз. Ти. Нас. И прегръдката, с която пазя……

Нова страница

Започна с теменужената вода и бялата ивица в нея. И с буря. С топлите оранжево сърдити облаци и розова дъга. С кафето с вкус на шоколад. С несъществуващото време. С тюркоазеното спокойствие. С чувствения ритъм на сърцето ми. С розите. С жълто-зелените пеперуди и светулките. С вкус на сол. С вълшебен залез. С остров. Започна.…

София 34

София 34 . S=V.t t=S/V Мамка му! Не мога да го сметна. Отново. Дори не мога да го запомня, а всеки път уж успявам да го докарам до някакъв резултат след известно време. Уморена съм. Спи ми се. И да – точно в този момент проблясва един въпрос. Изгарящ. Питащ. С отговор толкова очевАден. И…

Светът ти…

Твоя свят. Изтъкан от тънички нишки. Лъжа. Преплитащи се в безброй възелчета. Манипулации. Твоят свят е това. Мрежа. От неистини. От премълчани истини. От лъжи. Свят. Толкова мъничък. Толкова сам. Паякът и неговата паяжина. Паякът и неговият свят. Паякът. Но аз не съм. Жертва. А ти забрави. Нишката. Намерих я и се връщам. Вкъщи. При…

Точица

Има разни точки, които се слагат под път и над път. От инат, от страх. Всеки ги слага. И аз съм ги слагала. Категорични. Ядосани. Немислещи. И там някъде сред всички точки има една точица. Крехка и нежна. Мъничка, трудно-откриваема, почти невидима. Почти. Все още не е важна точка. Но е там. Категорично съществуваща. Категорично…

Обичайно необичайни неща

Мхм. Един часа. Почти два. Обичайно необичайното време за шоколад. Обичайно време за необичайни мисли. Усмихвам се тъжно. Не можеш. Някъде там на едно необичайно място се случват обичайни неща. Някъде тук бушува необичайно пожарът на една смърт. Шоколадът взе да поприключва. Май ще се пренеса там. Там. Където нишките се преплитат. Ще разбера. И…

Защото мъжете не си падат по…

Ще оставя водата да измие прахта и умората. Ще забравя за болката. Ще прикрия с пудра раните и синините. Ще залича с най-червения ми лак за нокти опитите ми да бъда мъж. Ще загася дяволския пламък в очите ми и ще го заменя със звезден прах. Ще бъда с онази рокля. Ще се движа като…

Разни изтрещявания…

Щях да пиша. Естествено си сбърках паролата поне 5 пъти. Та, както ми е тръгнало напоследък, реших и за тази да го кажа на всеослушание. Все тая. Ще пиша. И ‘щото съм хейтър днес… Не съм такъв човек, уж. Просто ми причинаха стрес тази сутрин. Къпете се, хора! Мийте си зъбките и се перете! Знаеш…

Кой? Аз? Да! Отново! И пак! Аз!

🙂 Да! Аз! А, защо не? Коя съм аз ли? Аз съм… дете и жена… ангел и демон… светица и грешница… лед и огън… Аз съм… аз! Обичам фойерверки. И влакове. И самолети. Търпя много. До един момент. Обичам хубав шоколад. И да рисувам. И да чета. Мога да те почувствам. Да се слея с…

За тях

Има моменти, в които има думи. И други, в които няма. И други, в които думите нямат смисъл. И други, в които ги има, но липсват. И други, в които ги няма, но са там. И други, в които думите осмислят… Времето. Моментите и думите. Липсват. Чуваш ли я? Тишината. Убий я! За да намериш…

Ти не ми каза, но аз знам…

Вече знам. Или винаги съм знаела? Егоистично е, нали? А, това е толкова неспецифично за мен! Може би се променям. Може би съм се променила. Може би ще се променя. Знае ли човек? Аз знам! А, ти? Ти. Не ме чу. Нали? Толкова дълго време. Не ме разбра. Нали? Дори не се опита. Не спря.…

Но не знам за какво

За какво да пиша? За мен? За теб? За нас? За всичко? Добре. Ще пиша за усещания. Знаеш ли, че мечтите могат да се усетят? Усещаш ли как снегът навън вали? Усещаш ли топлината на стаята? Усещаш ли допира на топлата ми кожа до теб? Студените ми крака? Усещаш ли как една снежинка докосва друга…