Кой? Аз? Да! Отново! И пак! Аз!

🙂 Да! Аз! А, защо не? Коя съм аз ли? Аз съм… дете и жена… ангел и демон… светица и грешница… лед и огън… Аз съм… аз! Обичам фойерверки. И влакове. И самолети. Търпя много. До един момент. Обичам хубав шоколад. И да рисувам. И да чета. Мога да те почувствам. Да се слея с…

За тях

Има моменти, в които има думи. И други, в които няма. И други, в които думите нямат смисъл. И други, в които ги има, но липсват. И други, в които ги няма, но са там. И други, в които думите осмислят… Времето. Моментите и думите. Липсват. Чуваш ли я? Тишината. Убий я! За да намериш…

Ти не ми каза, но аз знам…

Вече знам. Или винаги съм знаела? Егоистично е, нали? А, това е толкова неспецифично за мен! Може би се променям. Може би съм се променила. Може би ще се променя. Знае ли човек? Аз знам! А, ти? Ти. Не ме чу. Нали? Толкова дълго време. Не ме разбра. Нали? Дори не се опита. Не спря.…

Но не знам за какво

За какво да пиша? За мен? За теб? За нас? За всичко? Добре. Ще пиша за усещания. Знаеш ли, че мечтите могат да се усетят? Усещаш ли как снегът навън вали? Усещаш ли топлината на стаята? Усещаш ли допира на топлата ми кожа до теб? Студените ми крака? Усещаш ли как една снежинка докосва друга…