София
34
.
S=V.t t=S/V
Мамка му! Не мога да го сметна. Отново. Дори не мога да го запомня, а всеки път уж успявам да го докарам до някакъв резултат след известно време.
Уморена съм.
Спи ми се.
И да – точно в този момент проблясва един въпрос. Изгарящ. Питащ.
С отговор толкова очевАден.
И да – не го виждам.
Тъмно е. Може би.
Въпросът.
Иска внимание. Гъделичка ме.
Спи ми се.
Въпросът.
Пуснал е пипала навсякъде.
„Не се съпротивлявай!
Отговорът е в теб.“
Легло.
Въпросът.
В мен.
Отговорът!
И го знам.
ПП. Когато нещо е важно за теб – намираш начин, ако не – си намираш оправдание… Аз никога не съм била…
