Мхм. Един часа. Почти два.
Обичайно необичайното време за шоколад.
Обичайно време за необичайни мисли.
Усмихвам се тъжно.
Не можеш.
Някъде там на едно необичайно място се случват обичайни неща.
Някъде тук бушува необичайно пожарът на една смърт.
Шоколадът взе да поприключва.
Май ще се пренеса там.
Там. Където нишките се преплитат.
Ще разбера. И ще ги пренаредя.
Защото мога.
ПП. Знаеш ли какво става, когато един феникс умре?
