Озон.
Миризмата на мокра земя.
Напрежението във въздуха.
И лекотата, с която душата ти се плъзва към мен.
Спокойствието.
Студените чаршафи.
Топлината на тялото ми.
И нежността, с която студеният въздух гали кожата ти.
Целувките.
Ръцете ти.
Дъхът ми.
И пътят, по който две тела стават едно.
Аз.
Ти.
Нас.
И прегръдката, с която пазя…
ПП. А как мирише дъждът?
