:)

От детската площадка детенце крещи към осмия етаж: – Мамооооооооо! Ма-моооооо! Мааа-ма-моооооо! Майката най-после се показва на балкона. – Какво има? – Извикай татко!

Ми, не знам

Ми, не знам как се чувствам. Странно. Ядосано. Празно. Спокойно. Не знам.

Странно. Малко е трудно да преодолееш факта, че няма да видиш някой никога повече. Май все още не мога да го осъзная. Или може би го осъзнавам и това странно чувство е може би самата липса. Странно.