Дъжд

Озон. Миризмата на мокра земя. Напрежението във въздуха. И лекотата, с която душата ти се плъзва към мен. Спокойствието. Студените чаршафи. Топлината на тялото ми. И нежността, с която студеният въздух гали кожата ти. Целувките. Ръцете ти. Дъхът ми. И пътят, по който две тела стават едно. Аз. Ти. Нас. И прегръдката, с която пазя……

Нова страница

Започна с теменужената вода и бялата ивица в нея. И с буря. С топлите оранжево сърдити облаци и розова дъга. С кафето с вкус на шоколад. С несъществуващото време. С тюркоазеното спокойствие. С чувствения ритъм на сърцето ми. С розите. С жълто-зелените пеперуди и светулките. С вкус на сол. С вълшебен залез. С остров. Започна.…

София 34

София 34 . S=V.t t=S/V Мамка му! Не мога да го сметна. Отново. Дори не мога да го запомня, а всеки път уж успявам да го докарам до някакъв резултат след известно време. Уморена съм. Спи ми се. И да – точно в този момент проблясва един въпрос. Изгарящ. Питащ. С отговор толкова очевАден. И…