За какво да пиша?
За мен?
За теб?
За нас?
За всичко?
Добре. Ще пиша за усещания.
Знаеш ли, че мечтите могат да се усетят?
Усещаш ли как снегът навън вали? Усещаш ли топлината на стаята? Усещаш ли допира на топлата ми кожа до теб? Студените ми крака? Усещаш ли как една снежинка докосва друга снежинка? И стават едно цяло…
Усещаш ли влагата и миризмата на застояла вода? Тук винаги мирише така… Завий по тази малка улица. Усети ли? Това е истинската Венеция. Далеч от тълпите. Влага и мухъл.
Усещаш ли миризмата на Коледа? Усещаш ли магията? Усещаш ли мен – като малко дете под елхата с безброй подаръци?
Усещаш ли как дрехите ти натежават от водата? Сухо местенце по теб няма. Но не ти пука. Мокър си до кости и се чувстваш жив. А, то продължава да вали…
Усещаш ли лепкавия пясък? А, приятно хладката вода? Усещаш ли специфичната миризма на море?
Усещаш ли спокойствието на един дом? Твоят дом. Нашият дом.
Усещаш ли колко си малък, в сравнение с това, което виждаш?
Усещаш ли забързания ритъм на този град? Усещаш ли цялата палитра от емоции на обитателите му?
Усещаш ли мечтите на една душа?
Усещаш ли мен?
Просто усещания… За мен.
