Защото мъжете не си падат по…

Ще оставя водата да измие прахта и умората.
Ще забравя за болката.
Ще прикрия с пудра раните и синините.
Ще залича с най-червения ми лак за нокти опитите ми да бъда мъж.
Ще загася дяволския пламък в очите ми и ще го заменя със звезден прах.
Ще бъда с онази рокля.
Ще се движа като морски бриз.
Отново ще бъда жена.
Ще бъда твоя дама тази вечер.

Но имам въпрос.

Какво ще стане утре сутрин, когато разбереш измамата?
Когато видиш белезите…
Когато усетиш уплашения звяр във мен…
Когато видиш демоните в очите ми…
Когато те настаня в моя хаос…
Когато попаднеш в дивата вихрушка на сърцето ми…
Когато срина света ти до основи…
Тогава какво?

Питаш ме защо?
Защото мъжете не си падат по…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *