Телефонът звъни. Единствените мисли, които ми минават са „Не! Не ми се ходи на работа! Не ми се става! Не съм се наспала!“. Проклетото нещо продължава да звъни. Осъзнавам, че вече съм седнала в леглото и протягам ръка към телефона. Явно, мозъкът ми вече е разбрал, че това не е мелодията за будилника, а мелодията за телефонно обаждане. Е, на мен ми трябва време, макар и секунди .
Continue reading →