Бъди до мене. Или срещу мене

„Законите на Юга са свещени –
или вълнения, или покой.“

♥ Евтим Евтимов

Остави ме! Остави ме да ти разкажа!
Как раят се превръща в ад.
Замълчи и слушай!
Слушай!
Животът ти е ценен. Знам!
Слушай…

Нека поговорим за покоя…

За тишината, която режеш с нож.
За застиналия тежък въздух.
За безлюдния пейзаж.
За замръзналото време.
За борбата да поемеш дъх.

След него идва буря…

С такава мощ, че носи кървавия пясък от Сахара.
С такава ярост, че потъваш в мрак.

Безмилостният вятър.
Помитащият дъжд.

Повярвай ми!
Не искаш да си там навън.

Дете на Юга съм да знаеш.
Дете на този ад и рай.

Слушай!
Чуй я!

Затишие пред буря…

Бягай!

Спасявам те.
Преди да те убия…

Аз съм този ад и рай!

ПП. Не харесвам дребни души… Още по-малко дребни лъжи…

 

Кристали

Забавляваш се с кристалчетата по миглите ми.
Играеш си като ги поставяш навсякъде.
По коремчето ми, гърба ми, в косата.
Обсипваш ме с безценни солени диаманти.
Смееш се докато го правиш.
А този смях е толкова мой.
Оглеждам се в синьо-зеления безкрай.
Виждам себе си.
И се усмихвам.
Харесва ти да ме целуваш.
Целувките ти…
Топли. Парещи. Искащи.
Да съм твоя…
Притегляш ме в хладната ти прегръдка.
Контраст, от който настръхвам.
Сливам се с теб.
Толкова диво и първично твоя.

Отми ги, нали? За да ги поставиш отново…
Харесвам тази игра.
И знаеш ли? При теб съм си толкова вкъщи.

Γεια σου Αγάπη μου! Ще ми липсваш…

ПП. Тази усмивка, тези пламъчета се дължат на теб. Направи ме най-щастливия човек… С отсъствието си…