Турист по нашето Черноморие

Да. Аз бях туриста. За един ден, но все пак турист. И то точно в деня, когато откриват сезона. Първоначалният шок от това, в какво се е превърнал Слънчев бряг, го нямаше, по простата причина, че се случи преди един месец, когато беше първото ми посещение от 10 години. В какво се е превърнал? Ми, в квартал с модерни ‘панелки’. Хотелите са толкова на гъсто, че нямах чувството да се намирам в курорт, а по-скоро в някой квартал на голям град. Е, как да си почина там?

Този път реших да се поразходя в Несебър. Като за начало открих, че вече си нямат северен плаж. Там където беше имаше табелка, на която с големи букви пишеше „Добре дошли в Слънчев бряг“. Мдам, Слънчев бряг завладява всичко наоколо.

Не съм се разхождала много (минах само по главната улица) в новия град на Несебър, но ми направи впечатление, че е добре поддържан. Тротоарите са оправени, градинките са поддържани. Има нови хотели, но все още не е заприличал на панелен комплекс. И, така се започна…

Пред мен един светофар светна червено за пешеходците. И аз спрях естествено. Изчаках да ми светне зелено и тръгнах. И в този момент се чу един клаксон, едно свистене на гуми. И се върнах какво да направя. Идиотът щеше да ме сгази (той завива надясно). Тръгвам пак. Но този път по-предпазливо. Оглеждам се и чакам някой да спре, за да мина. Никой. Абсолютно никой. Трябваше да ги изчакам да минат всички, за да мога да мина и аз. По нататък пресичам на пешеходна пътека. Огледах се преди да тръгна. И в следващия момент гледам някакъв кара с бясна скорост към мен… Ако някой има нужда от адреналин, да иде да пресича по „широките“ улици на Несебър. И ако някой се оплаче от шофьорите в София, да иде в Несебър. Ужас!

По-нататък решавам да надникна в един магазин за обувки. Вярно, че цяла зима не са работели тези магазини, ама така да ми се нахвърли тази продавачка. Ей, хиена! „Ма, вижте колко хубави обувки. Защо не мерите?“. Обяснявам й че няма начин да ми станат тези обувки и тя пак: „Нищо няма да Ви стане, ако ги премерите“. Мдам! Нищо няма да ми стане освен, че ще си загубя 5 минути в мерене на обувки, които няма да ми станат. След това една баба беше твърдо решена да ми продаде някакви плетени неща и чак ми се ядоса като казах, че не ми трябват. Повече не посмях да надникна в магазин.

Вървя си аз към стария град. Вече се вижда морето. Гледам аз, с периферното зрение, една чайка, която зависна за секунда във въздуха и полетя надолу като безмоторен самолет. И само си помислих „Леле! Тази чайка умря! Дали получи сърдечен удар?“. И докато се чудя за части от секундата дали птиците могат да получат инфаркт, видях чайката да издига във въздуха с риба в човката. Ми, (тук много ме е срам) аз от къде да знам как ловят риби.

Не успях да разгледам за час стария град. Искаше ми се да вляза в музея и църквите, но .. другия път. Направи ми лошо впечатление, че и там се строи. Но искрено се надявам хората от Несебър да успеят да запазят града.

Всъщност, надявам се да спрат с това строителство по цялото ни Черно море. Защото наистина става един „панелен“ ад… Нали?

Може би тези статийки ще ти бъдат интересни