Пак аз! :: Да ти дам?

Случка 1.
Отдавна. Телевизията. Действието се развива в София. Дават някаква жена. Клошарка. На въпроса „Защо бъркате по кофите?“ тя отговаря: „Нямам пари. Давам си цялата пенсия на сина ми, който има две деца и е безработен. Помагам им.“.

А? Аз ли нещо пак не рабрах? Трябва да я съжалявам или да й съчувствам? Сина й я е оставил да бърка по кофите, аз трябва да й съчувствам! Не могъл да си намери работа! В София! Да, бе, да ! Или трябва да си пълен идиот, или да си много претенциозен, за да не си намериш работа в София. Но, при такова положение – какви претенции?

Случка 2.
Булевард „Витоша“. Просяк. С патерица. Защо ли ми е толкова познат? А, да, вярно. Виждала съм го. Когато бях на 6 годинки. Пак просеше. Пак беше с патерица. И странно! Когато хората отминаваха, той можеше да ходи без тази патерица. Хм!

Случка 3.
П – много млад и добре изглеждащ господин.
А – аз

П: Извинете! Не искам пари от Вас.
Промърморвам едно „Ъхъм“. И казвам:
А: Кажете!
П: Много съм гладен! Моля Ви да ми купите нещо за ядене!
А: Няма проблем.
Усмихвам се.
А: Ето там, по-надолу, има един магазин. Ако дойдете с мен до там?
П: А, „Фамилия“-та ли?
А: Мдам
П: Ама аз съм диабетик. Ей, там до спирката на петицата има един магазин за диабетици. Елате до там с мен.
След като видя шашната ми физиономия. Продължи:
П: Или ми дайте два лева, за да ида да си купя нещо за ядене.
Мдам. Този пич няма късмет. Попадна на грешния човек. Ма, какво да се прави – съдба .
А: Не. Или идваш с мен до „Фамилия“, или няма да ти дам пари.
П: От там не мога да си купя нищо за ядене.
А: Сериозно ли?
П: Моля Ви, дайте ми два лева.
А: НЕ.
П: И сега няма да ми дадете два лева и няма да дойдете с мен до магазина.
А: НЕ.
Секунди мълчание. Продължава да върви с мен.
А: Пич, на колко си години.
П: На 21.
А: Работиш ли?
П: Не.
А: На 21 си и не работиш? А си тръгнал да просиш?
П: До сега не съм имал нужда да работя. Майка ми и татко ми ме издържаха
А: Ти не работиш и аз трябва да ти дам пари?
Гледа ме опулено. Каква ли съм аз да му се бъркам в живота?
П: Няма ли да ми дадете два лева?
А: НЕ.
П: Ама, какво Ви става, бе, хора?
А: На мен ли какво ми става, бе, пич?

Случка 4.
Просяк. С патерица (явно е модерно).
П: Много си хубава.
А: Знам.
П: Виж, колко си хубава. Дай ми някой лев!
Бутна ми кутията пред лицето.
А: Не ме докосвай!
П: Ма, защо сега така. Виж каква си…..
Бях отминала.

Да ти дам? Защо? Дай ми една единствена причина?