- Добър ден!
- Добър ден!
- Две вити банички
Вперен поглед в мен:
- От кръглите ли?
Беше мой ред да се втренча в нея. След секундно осъзнаване, че този път не съм аз виновната за недоразумението ,ми идеше да кажа “Не. От квадратните вити банички, ако може”. Но…
- От кръглите. Благодаря

Случка 1.
Отдавна. Телевизията. Действието се развива в София. Дават някаква жена. Клошарка. На въпроса “Защо бъркате по кофите?” тя отговаря: “Нямам пари. Давам си цялата пенсия на сина ми, който има две деца и е безработен. Помагам им.”.

А? Аз ли нещо пак не рабрах? Трябва да я съжалявам или да й съчувствам? Сина й я е оставил да бърка по кофите, аз трябва да й съчувствам! Не могъл да си намери работа! В София! Да, бе, да ! Или трябва да си пълен идиот, или да си много претенциозен, за да не си намериш работа в София. Но, при такова положение - какви претенции?
» Прочети останалото