Телефонът звъни. Единствените мисли, които ми минават са „Не! Не ми се ходи на работа! Не ми се става! Не съм се наспала!“. Проклетото нещо продължава да звъни. Осъзнавам, че вече съм седнала в леглото и протягам ръка към телефона. Явно, мозъкът ми вече е разбрал, че това не е мелодията за будилника, а мелодията за телефонно обаждане. Е, на мен ми трябва време, макар и секунди .
» Прочети останалото

- Добър ден!
- Добър ден!
- Две вити банички
Вперен поглед в мен:
- От кръглите ли?
Беше мой ред да се втренча в нея. След секундно осъзнаване, че този път не съм аз виновната за недоразумението ,ми идеше да кажа „Не. От квадратните вити банички, ако може“. Но…
- От кръглите. Благодаря