Кой? Аз? » Customer Relationship Management

Добрите примери стават много…

Вили — Tue, 01 Dec 2009 13:07:16 +0000

…което много ме радва.

Поредният пример за добро отношение към клиентите е фирма ECONT. Бях си поръчала едни неща и от фирмата ме попитаха как да ми ги доставят. Поща или куриер? Поща! Да да! Избрах куриер. Казаха ми две куриерски фирми и ме питат коя искам. И аз естествено избрах по-познатата – ECONT.
Изненадата беше на следващия ден, когато получих sms с текст:

Инфо от ECONT
Пратка за адрес ………
Днес ще Ви бъде доставена от куриер …….., тел. XXXXXXXXXX.
Дължите XX.XXлв и усмивка

Нещо малко. Само един sms. Но с този sms ми показват, че ценят моето време. А това за мен е изключително важно.
Надявам се да има още много такива добри практики в българските фирми. Крайно време е да се осъзнаят как се прави бизнес

Подобни статийки:

Българският yeб – трагедия!

Значи и в България можело!

Българска работа – II част

Значи и в България можело!

Вили — Fri, 09 Jan 2009 09:17:31 +0000

Колко е странно, когато някой в България те накара да се чувстваш като бял човек ! Та да разкажа:

Преди Коледа търсех един подарък и едното място, на кoето се предлагаше беше онлайн магазина www.donna.bg. И тъй като се прави по поръчка се обадих да попитам дали случайно го имат в наличност. Вдигна ми една жена. Много мила. Може и да си е казала името, но не си спомням. Та жената каза, че не знае дали го има и че след като провери, ще ми се обади. След доста кратко време се обади и започна да ми обяснява, че го нямали в наличност. Но това, което ми направи впечатление, че ми даде подробна информация, ако си го поръчам кога ще ми бъде доставено, кога ще работи ателието и разни други подробности. А да – да не забравя – каза че съжалява , че го нямали !!! Супер човешко и супер мило отношение към мен като клиент. И ако това не перфектното отношение към клиент.

А за подаръка – не го поръчах. Но когато реша да го купя – естествено ще избера www.donna.bg.

Другото хубаво нещо, което забелязвам напоследък е все по-доброто отношение на операторките от O’кей Супертранс. Един път се оплаках на сайта на фирмата за грубото им отношение. Явно не съм била само аз. И има голямо подобрение. Засега ще остана техен клиент .

Подобни статийки:

Българска работа – II част

Защо българите не знаят как се прави бизнес?

Добрите примери стават много…

Българска работа – II част

Вили — Thu, 21 Aug 2008 09:02:32 +0000

След като бях много възмутена от покупката ми, реших да изпратя снимка и във фирмата производител. Като ,честно казано, не се надявах на някаква реакция от тяхна страна.

Бях много очарована, обаче, когато в първия работен ден след като изпратих снимката, човек на фирмата се свърза с мен. Думите му бяха в общи линии, че много съжаляват, че не могат да изкупят вината си, че на адрес, посочен от мен, ще ми бъде изпратен бонус и че се надяват да не ме изгубят като клиент. Отговорих му, че единственото, което искам, е като си купя техен продукт, да не виждам повече такива неща. И той изчезна (разговорът се проведе в ICQ). Успокои се , че не искам нещо друго ли? Или че оставам техен клиент?

За момент се бях зарадвала, че има една българска фирма, в която имат качествен CRM. Но не. Опитваме се да правим нещо. Ама или го правим некачествено, или не до края. Защо така?

Подобни статийки:

Значи и в България можело!

Добрите примери стават много…

Българска работа

Защо българите не знаят как се прави бизнес?

Вили — Wed, 16 Jul 2008 12:26:55 +0000

Първата статийка в тази категория . Няма да ви занимавам с теорията на мениджмънта на взаимоотношенията с клиенти, нито пък със сложните термини и системи, които седят зад тази наука. Просто ще споделя някои мои мисли.

Винаги съм твърдяла, че българите не знаят как се прави бизнес. Във всяко отношение. И това най-вече важи при взаимоотношенията с клиенти. Което, като се замисля, ми се струва най-важната част от бизнеса. Не мислите ли?

За една средно голяма фирма (20 – 50 служители) в България са нужни около 100 лева на месец (което в почето месеци е доста като пари) за подобряването на тези прословути „взаимоотношения с клиенти“. 100 лева, които могат да донесат печалба, ако са инвестирани правилно. 100 лева, които не могат да се откъснат от джоба на собственика на фирмата. Защо? Най-често срещаните причини са:

няма ни най-малка представа, че същестува такова нещо като мениджмънт на взаимоотношенията с клиенти
или ако знае, го смята за маловажно
или просто смята, че тези 100 лева могат да бъдат скътани в някоя банка
и сигурно има и доста други причини

Как да бъдат инвестирани тези пари? Помислете! Клиентът ви е човек. Сетихте ли се?

ПП: Защо ли българите не знаят как се прави бизнес? Аз знам защо, а вие?

Подобни статийки:

Българска работа – II част

Добрите примери стават много…

Значи и в България можело!