В един есенен ден по шосето… Хмм, не точно.
По едни малки улички на един голям град в една есенна топла нощ се случваше нещо…
Нещо тайнствено.
Хиляди малки жълти приятелчета танцуваха в малки вихърчета. После изведнъж спираха и започваха да се гонят по малките вятърни стълбички. И всичко това продължаваше, докато наблюдаващият ги вятър не отидеше да погледа обитателите на другата улица. Ей, там, точно за ъгъла.
По същото време от петната по уличките изскачаха весели смешни чудовища. Опитваха се да разсмеят минувачите, но те сякаш не ги забелязваха. Отминаваха замислени и забързани за някъде.
Сред целия този шум се чуваше шепота на сенките. Шушукаха си нещо. Тук таме се чуваше някой учуден възглас, но се стараеха да бъдат тихи. Ей онази човешка сянка се доближи до сянката на дървото и успя набързо да й разкаже за това чудо. Тя пък от своя страна сподели със сянката на колата, паркирана наблизо. Скоро след това всички сенки знаеха. Видяха го, чуваха го, можеха да го усетят…
Тези невидими, неми и безплътни сенки станаха пазители на една тайна.
А в тази топла есенна нощ по малките улички на един голям град се случваше нещо.
Нещо вълшебно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *