Случка 1.
Отдавна. Телевизията. Действието се развива в София. Дават някаква жена. Клошарка. На въпроса „Защо бъркате по кофите?“ тя отговаря: „Нямам пари. Давам си цялата пенсия на сина ми, който има две деца и е безработен. Помагам им.“.

А? Аз ли нещо пак не рабрах? Трябва да я съжалявам или да й съчувствам? Сина й я е оставил да бърка по кофите, аз трябва да й съчувствам! Не могъл да си намери работа! В София! Да, бе, да ! Или трябва да си пълен идиот, или да си много претенциозен, за да не си намериш работа в София. Но, при такова положение – какви претенции?
» Прочети останалото