IF
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream - and not make dreams your master,
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ‘em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on!”
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And - which is more - you’ll be a Man, my son!
Rudyard Kipling
Ако
Ако можеш да запазиш равновесието си,
когати всички губят своето и тебе обвиняват за това;
ако продължиш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб,
и все пак отчиташ тяхното съмнение;
ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
или ако те лъжат - да не си служиш с лъжи;
или ако те мразят - да не излъчваш омраза;
и все пак да не бъдеш твърде добър, нито да се правиш на съвършен мъдрец;
ако можеш да мечтаеш и да не правиш мечтите си свой господар;
ако можеш да мислеш и да не превръщаш мислите си в единствена цел;
ако можеш да посрещнеш триумфа и падението
като двама еднакви измамника;
ако можеш да понесеш да чуеш как истината, изречена от теб,
се изопачава от подлеци и се превръща в подпора на глупци;
или да видиш как се руши онуй, което цял живот си творил,
но да не се прекършиш и пак да започнеш да твориш, дори и с похабени инструменти;
ако можеш да загубиш и да почнеш отначало
и никога да не продумаш за агубата си;
ако можеш да насилиш сърцето нервите и мускулите си
да ти служат още дълго макар съвсем отмалели
и тъй да издържиш,когато няма вече нищо в теб освен волята ,която ти шепти “дерзай”;
ако можеш да разговаряш с тълпите, но да запазиш благородството,
или да се движиш с царе , без да губиш допира с обикновеното;
ако нито враг, нито любящ приятел могат да те наранят;
ако всички хора са ти драги, но никой твърде мил;
ако можеш да запълниш бягащата минута със 60 достойни секунди…
твоя ще е Земята и всичко, което е в нея.
И което е по-важно -ти ще бъдеш човек, сине мой!
Ех, за съжаление се провалям по два параграфа и не мога да бъда човек, но… Стихотворението е прекрасно и много истинско.
за публикации