От бъдещето

… Опитното му око нямаше как да се заблуди. Нежните й черти, очарователната усмивка, фините, меки движения я правеха едно от най-магнетичните създания, които човек можеше да срещне в този свят.
Различна.
Но въпреки това толкова същата.
Той знаеше. Знаеше, че това е тя. Можеше да заблуди всеки, но не и него.
Виждаше го. Усещаше го.
Мускулчетата по тялото й очертваха едва доловимата стегнатост във всяко нейно движение. Бързите й реакции, така неприсъщи за заобикалящата я среда, я издаваха. А зад нежното й присъствие долавяше и неизмеримата й сила. Но всичко стана ясно, когато погледите им се засякоха. В този поглед, в който потъваше и където толкова много пъти се беше губил. Там. В миналото. В бъдещето. В други светове. В други времена. Там, в този поглед намери каквото търсеше.
Тя бе воин. Древен воин. Наблюдател.
Тя… Тя знаеше, че това е той.
Двама еднакви.

Едно мнение по „От бъдещето

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *